Ивайло Ангелов Христов е български театрален, филмов и телевизионен актьор, режисьор

Ивайло Ангелов Христов е български сценичен, кино и ефирен артист, режисьор и учител в НАТФИЗ.

Роден на 10 декември 1955 година в София. Шампион е на България по водна топка с „ Левски “ (1971).

Завършва ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ през 1980 година в класа по актьорско майсторство за трагичен спектакъл на проф. Сашо Стоянов. По систематизиране работи в Държавния театър в Сливен (1980 – 1985), а след 1986 година в Театъра на българската войска.

Играе и на сцената на столичния Театър 199 в постановката „ Самотният запад “ от Мартин Макдона, слага и като режисьор спектаклите „ Заешка дупка “ от Дейвид Линдзи-Абер и „ Времето е спряло “ от Доналд Маргулис. Играл е в пиесите „ Нощно общуване “, „ Господин Пунтила и неговия прислужник Мати “, „ Носорози “, „ В очакване на Годо “, „ Гувернант “, „ Вишнева градина “, „ Женитба “, „ Секс, опиати и рокендрол “ и други. Като режисьор е поставял пиесите „ Човешки глас “, „ Случайната гибел на един анархист “, „ Секс, опиати и рокендрол “, „ Подземни секрети “ и „ Нощта на рокендрола “.

В НАТФИЗ, където е помощник от 1992 година в класа на професор Стефан Данаилов, е поставял пиесите „ Опера за три гроша “ и „ Буре барут “.

Като един от създателите на театралната премия „ Аскеер “ Христов осъществя документалния филм „ Аскеер “ 92 като режисьор и сценарист.

Член е на публичния съвет към министъра на културата на Република България от 2014 година.

Театрални функции

„ Нощно общуване “

„ Господин Пунтила и неговия прислужник Мати “ (Бертолд Брехт)

„ Носорози “ (Йожен Йонеско)

„ В очакване на Годо “ (Самюел Бекет)

„ Гувернант “

„ Вишнева градина “ (Антон Чехов) – Лопахин

„ Женитба “ (Антон Чехов)

„ Секс, опиати и рокендрол “ (Ерик Богосян)

„ Самотният запад “ (Мартин Макдона)

„ Последният янки “ (Артър Милър) – Ларой Хамилтън

„ Иванов “ (Антон Чехов) – Иванов

Телевизионен спектакъл

„ Гнездото “ (1997) (Йордан Радичков) – мюзикъл

„ Зелен таралеж “ (1996) (Йордан Радичков) – мюзикъл

„ Краят на света “ (1989) (Артър Копит)

„ Мариела “ (1988) (Йордан Попов)

„ Пресечката “ (1987) (Кольо Георгиев)

„ В нажежения мрак “ (1981) (Антонио Буеро Вайехо)

„ Спирката “ (Михаил Величков) – Христо